Свободни ли са медиите?

 Няма пълна свобода, а ако се вгледаме в миналото, в историята ще разберем, че никога и не е имало. Свободата е дифузно и дисперсно явление, феномен. Освен това има много различни видове свобода. Ето защо на пръв поглед нищо не може да бъде напълно свободно.

А дали не може?

Думата ,,медия,, произлиза от media, което означава посредник. Тоест идеалната медия ще бъде тази, която ще опосредява получателите на информация и случващото се без да променя фактите и да се намесва по някакъв начин. Така до потребителите ще достигне само чистата информация, а те на свой ред ще бъдат свободни да правят оценки и изводи. Освен това информацията трябва да се предава ценностно неутрално, а това съвсем не е лесно, тъй като както знаем ценности има дори и в науката. Но различните гледни точки(ценностите) на журналистите съвсем не са най-големият проблем днес. Доклад на щатския департамент на САЩ, след като подчертава, че медиите са свободни по закон, излага примери за това как същият този закон е бил нарушен. Голямата беда е, че има случай, когато медиите служат на частни интереси  (политически, икономически и други). В доклада са споменати бизнес и политически лидери, както и субекти с икономически интереси, които чрез различни средства се опитват да манипулират общественото мнение и да изопачават истината. А не е ли това целта на журналистиката, да следи за истинността на фактите из публичното пространство? След като знаем, че в различните медии надделяват различни интереси, то това, което съвпада, най-вероятно е истина. По този начин можем да пресеем качествената информация и тя да формира мнението ни. Когато нещо е наистина важно за нас ние ще го проучим, ще използваме различни източници и вероятно ще стигнем до истината. Проблемът е, че повечето потребители, ще повярват на първата чута или прочетена версия. Така тази група хора лесно може да бъде подведена. Лично аз предпочитам да се информирам за дадени събития с помощта на официални сайтове в Интернет. Друг добър начин са международните агенции като Ройтерс и Франс Прес.

Освен да предават информация, журналистите трябва първо да подберат информацията. В новините се представя това, което някой смята за по-важно от друго. Не знам защо, но от Българските медии постоянно лъха негативизъм! При толкова щастливи събития, постижения и поводи за усмивки, българските журналисти акцентират върху грозното, жестокото, интригата и конфликта. Това прави чуждите медии много по-привлекателни. Там информацията сякаш е балансирана( и по интересна и зареждаща). И това не е защото по света не се случват трагедии, инциденти и пр. Просто такава е политиката на повечето чуждестранни медии (имам предвид САЩ, Франция, Великобритания...). Това е една от причините, поради която предпочитам Интернет, като средство за набавяне на информация, а не който и да е друг вид медия. Алтернативен вариант за набавяне на знания, когато е възможно ,са нашите стари приятели- книгите. На много от тях определено можем да се доверим, а освен това те могат да ни научат да различаваме лъжата от истината. 
Всеки има право да изразява своето мнение, но ако то влияе по някакъв начин на дадена група хора? Има ли мнението стойност? Можем ли да разчитаме на него? Според мен, работата на медията е да предава случващото се. Зрителят( или читателят) сам за себе си трябва да прави изводи. Само така потребителят на информация ще бъде свободен. 
Между другото, в доклада на Фрийдъм Хаус за 2011 година България е поставена в групата с ,,частично свободни медии,,. Според мен това значи, че медиите са свободни по закон(на хартия), но на практика...не съвсем. Медията е свободна до колкото различно фактори и позволяват да бъде.
По-нагоре в текста казах, че всъщност може да бъде и по друг начин. И наистина го вярвам. Според същия този доклад (Фрийдъм Хаус) страни като САЩ, Канада, Австралия и страните от Източна Европа разполагат с напълно свободни медии. Значи е възможно! Силно вярвам, че някога и ние ще можем да се похвалим с подобен успех. И ще бъдем малко по-горди, а защо не и малко по-щастливи.

Creative Commons

  Живеем в свят, където постоянстваща е промяната. В тези условия, законите, за да бъдат приложими, трябва да отговарят на условията, т.е. -нужни са реформи. Поради появата и масовизацията на Интернет, такива промени са нужни в редица закони свързани с използването на информация. 

  Законите за авторско право са създадени преди появата на  Интернет. Поради това те не са особено приложими ( в този им вид). Днес, когато правото и Интернет трябва да си съжителстват имаме нужда от система, която да създава баланса между тях. Такава система е Creative Commons. Договорите от CC са създадени през 2001г. от Лорънс Лесинг и до момента се използват в около 80 държави, което само по себе си говори за това, че те са приложими. Идеите на Лесинг са свързани с това, даден автор(или собственик на права) да може да предостави на потребителите по-големи права върху съответното произведение, което е напълно реалистично, а според данните- и постижимо. CC се явява като реакция срещу нарастването на обхвата на авторското право. 
   Кодът CC, прикрепен към дадено произведение позволява разпространяването му чрез различни търсачки в Интернет. Така се улеснява достъпът до съответното произведение. Когато достъпът до съдържание вече не е проблем, у младите творци неизменно се появява желанието да претворяват дадени произведения, за да покажат на света техните идеи и, а защо не и да осъвременят и дадат нов живот на някоя вече поостаряла и позабравена творба. Така се създава новата култура, в която потребителят също е творец. Какъвто и закон да се напише по този съвременен проблем, той не би бил ефективен, ако не осъществява качествен баланс между исканията на потребител и производител на информация. Първо, заради средствата, с които потребителите разполагат днес, и второ, защото както знаем, забраненото е най-сладко(кой ли не обича да нарушава от време на време по някое и друго правило.. ; ) И тъй като законът е станал неприложим и неефективен, система като Creative Commons е не само полезна, но и нужна. CC позволява на притежателите на права сами да определят до каква степен потребителите да използват произведенията им, което вече звучи като съвременен (своеобразен) закон, съобразен с интересите и с двете заинтересовани страни.  
  Аз напълно подкрепям идеята авторите, които желаят, да предоставят повече права на потребителите си, защото в много случаи се получават доста добри и качествени неща, а и така повече хора се въвличат в правенето на изкуство. В крайна сметка изкуството е за всички, а за истинските артисти и творци не е важна печалбата.
http://www.ted.com/